Надо мною тишина
Небо полное дождя
Дождь проходит сквозь меня

Е кога най-после ще е моето после мамка му? Е тва искам да знам? Едно време бяхме само Ти и Аз...сега все някакви режими, вълни, фази ,цели планове...План Б...звучи ми като Б група...А насреща...цинично спокойствие...Да повярвам? Не, не ...

 И кво сега...Стоя си тука в новия офис, в новото бачкане, почти съм спокоен и чета чужди блогове..Е, само един де....Нооо той май е показателен...Все пак новото бачкане е гот въпреки трудностите,неяснотите,стресът и нервите...и редовнит...

 Оказва се,значи, че май точно тука е основната борба...Да преодолея мързелът и страха към всяка поредна задача от каквото и да било естество...лично,служебно,интимно...Но е така.Постоянно имам какво да правя. Онзи ден се замислих.Каквот...