...а болката расте. Не мога да си намеря място. ТЯ ми звъня през нощта. Целият й глас беше пропит с болка.Нямам никакви вести от нея. А не искам да й се натрапвам. TЯ иска време. Аз искам щастие. Не съм го изпитвал от доста време. Дано имаме пресечна точка.
Истината е че съм  в нокдаун, но трябва да се изправя и да се взема в ръце. Искам да избягам,но оставам и ще дам всичко от себе си. Или ще се опитам. Макар ударите да следват от всички страни. Трябва ми да намеря сила, и вяра. И ТЯ....

Ама, че странна птица. Ти защо се насилваш?