Бати шашавата седмица.Една никаква такава.Седмица която си мислех, че ще бъде много нервна и напрегната, но която едва ли ще запомня с нещо. Поне в работната й част. Във вторник се счупихме от нерви...дееба и живота дето е.Поне ми стана ясно едно. Няма спокойствие...няма вече безметежност...може и да няма никога.Ама май така е по-интересно.Де да знам.Поне е по-предизвикателно. Имаше нерви,умора,надежди,крушения,анализи,усмивки, планове, мечти,изповеди, разговори. Нямаше време,усамотение, интимност. Все неща на които се опитвам да не отделям прекалено внимание, да не се вглеждам,но се страхувам да не изпусна от поглед,защото тогава ще стане страшно. Имам да правя адски много неща.У нас е кочина! Но не ми се занимава. На моменти ме обвзема някаква несвойска и адкси гадна летаргия, която е предвестник на патологичния мързел.А аз не съм такъв.Дали не се променям.Аз си обичам реда. А май и има някакви надежди за чисто битово улеснение и успокоение. Напоследък сънувам някакви зверски идиотщини,но не мисля да се отдавам на глупости. Опитвам се да се поддавам, да съм по-силен, да не ми пука. Съмненията ме уморяват и влияят на концентрацията ми.Но на този свят всичко е възможно...зад ъгъла чака всичко...или нищо...Но както казах на това му се вика "ЖИВОТ". И трябва да го живеем.Другото е чисто зеленчуково вегетиране.Но не бива да се отпускам, да не забравям кой съм...Отлагам един списък вече цял месец...трябва да спря.... А ТЯ...ТЯ...нещо е наоколо,но я тресе нейната си лудост. Дано успея да я настроя...трябва да мога,нали?

Но и няма да ти бъде, така е на всички, които искат да живеят, въпреки и напук на обстоятелствата. ти си щастливец щом ТЯ има "нейната си лудост", а не е поредната конфекция