Казват някои спецове недоклецани, че един от признаците на депресията е да не знаеш какво искаш. Или нищо да не искаш. Ми то тогава всички жени са във вечна депресия.В такава май съм и аз.Само че това дори вече не ме притеснява толкова. Вея се във вихъра на ежедневните провали и се радвам на малките минутки далаверна наслада от нещо дребно, но готино като тръпка. Всичко е циклично да му еба майката. От цикъла на малката, през цикличната кинтонемия, спираловидните битови неволи и концентричната липса на секс и изкъртващи емоции. Днес прекалих и с порното...А и направих грешка, че ми се говореше, а си замълчах,защото не виждах смисъл. После съжалих,но не искам да занимавам с мен си излишно който и да било.
Летаргично ми е...шибания студ ми сковава либидото...А уж било нещо което  му викали коледа...Да бе...