Направо не мога да се позная. Най-после станах поне малко циникът който исках...И това ме втрещи. 8 часа сън...5 часа кошмар... Така й виках, че самият аз се уплаших. После се извиних. Идва май месец и пак навлизаме в трудна фаза. Не знам дали този път ще издържим. Чувствам се празен.Чувствам че тъмната страна ме обзема. И не знам дали пазя трезва преценка или параноясвам.
Май днес се опита нещо да ме смотае...вече не знам.Само знам че искам промяна,защото иначе, ще откача...